САМОЗАБЛУЖДÀВАМ СЕ, -аш се, несв.; самозаблудя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Книж. Заблуждавам сам себе си за нещо поради недостатъчна или погрешна информация, липса на опит и под. Не се допуска оспорване на приемането и отказа от наследство поради грешка. Отнася се до случаите, когато наследникът е изпаднал в грешка по собствена вина, самозаблудил се е, а не и когато поради измамливите прийоми на друго лице той е бил въведен в заблуждение. Хр. Тасев, БНП, 133. И въпреки че много добре знаеше, че каквото и да каже на съпруга си, той няма да я послуша и ще направи каквото е решил, все още продължаваше да се самозаблуждава, че тя командва в семейното гнездо. К. Благоева и др., Н, 59-60. Матов, който поначало трудно обясняваше идеите си, тази вечер страстно разкриваше на банкера своята заветна мечта – идеята за човешкото единение. Скарлатов внимателно го слушаше и се удивляваше как един умен човек може да се самозаблуждава. Св. Бъчварова, ЗП I, 294. Просветителите са познавали много добре условията в България, общували са постоянно с простата маса. Те не са се самозаблуждавали, не са си създавали илюзии относително онова, което би могъл да стори самият народ в даден решителен момент. Б. Пенев, ПРС, 55.